Какво ли ни кара да сме тук?Какво ли ни подтиква да търсим нещо по този начин,дори и да си мислим,че нищо не търсим? Във всеки от нас живее един завоалиран,неизказан копнеж към нещо.Нещо,за което дори да имаме име,дълбоко в себе си знаем,че името е просто един отчаян опит да се назове неназовимото,да се изрази неизразимото. Привет на всички последвали този неумолим повик! Привет на тези,които са намерили “любовта на живота си”,но... търсят “нещо различно”! Привет на тези,чиято “любов” е все още само мечта и молитва преди сън! Привет на “щастливите”,чийто живот е пълен и завършен,но някакъв необясним “сърбеж” ги е подтикнал да го “почешат” тук! Привет на “нещастните”,чиито мечти са на разпадане и търсят своя “Месия” из хаоса на виртуалната анонимност! Привет...и лек път сред Безкрайността!

и добре дошъл тук:)

Макар че не съм сигурна към коя група точно принадлежа. Вероятно към онези, които просто копнеят за щастие...

Копнях години наред за това мое щастие,чаках го пасивно,търсех го активно,все ми се искаше някой да ми го донесе или поне да прочета някъде за него...докато не ми дойде на акъла,че единственият начин е сам да си го създам!

от сърце Ви пожелавам да го създадете - щастието си - или да го намерите, където и да е , а съм сигурна, че го има! поздрави.