Седя си и сам се питам."Откога живеем така...?" 
   Животът ни да е болка и страдание...Да предъвкваме доживотно чуждите думи и мисли...Да търсим забравата на "щастието" в дрогите на нашия свят - алкохол,наркотици,секс,власт... 
    Повечето сме си "много добри" и все някой друг ни е виновен,все някой друг застава като пречка между нас и нашето щастие.Все искаме света да се нагоди към нас/и той не веднъж се нагажда/,но все не ни е достатъчно Някои се досещаме,че проблема е по-скоро у нас,но обикновено тръгваме в погрешна посока.Решаваме,че сме "нещо ненормални" и започваме да се "лекуваме" в опити да приспособим себе си към масата. Откога "добър" считаме само този,който побеждава другите в игри,чийто правила са измислени от някой друг и който дори не сме се опитали да осмислим.Откога ни учат да се опитваме да обичаме това,от което ни учат да се се страхуваме.Откога не сме имали собствено мнение по най-важните житейски въпроси.Откога човекът от Син/Дъщеря на Бога се е превърнал в "раб божий".Откога гледаме живота си през нечии чужди очи,откога слушаме света през нечии чужди уши,откога оценяваме тази чудесна вселена по нечии чужди ценностни критерии... 

КОЙ ДНЕС ИМА СМЕЛОСТТА ДА ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТТА ДА ОТСТОИ СВОЕ СОБСТВЕНО МНЕНИЕ/та макар и погрешно/!?!,а не за най-естествени неща да търси чуждо "експертно" мнение. 

КОЙ ДНЕС ИМА КУРАЖА ДА ПРАВИ СВОИ СОБСТВЕНИ ГРЕШКИ,А НЕ ДА ПОВТАРЯ ДО БЕЗКРАЙНОСТ ЧУЖДИТЕ!?! 

КОЙ ДНЕС СМЕЕ ДА ТЪРСИ СВОЯТА ИСТИНА,ВМЕСТО ОТ СТРАХ ДА НЕ СБЪРКА ДА ПРЕДЪВКВА И ДА СЛЕДВА ЧУЖДАТА!?! 

КОЙ ДНЕС ИМА СМЕЛОСТ ДА ВЪРВИ ПО СВОЙ ПЪТ,ВМЕСТО НА ВСЯКА КРАЧКА ДА ПИТА "АВТОРИТЕТИТЕ" НАКЪДЕ ДА СЕ НАСОЧИ!?! 

КОЙ ДНЕС ПРЕОДОЛЯВА СТРАХА СИ ОТХВЪРЛЯЙКИ ПРЕЦЕНКАТА НА "СИЛНИТЕ НА ДЕНЯ" И ПОЕМА РИСКА ДА ГЛЕДА НА СВЕТА ПРЕЗ СВОИТЕ СОБСТВЕНИ ОЧИ!?! 

КОЙ ИМА КУРАЖА САМ ДА ПРЕЦЕНИ КОЯ ДРЕХА МУ ОТИВА,ВМЕСТО ДА ОСТАВЯ РЕШЕНИЕТО НА МОДНИТЕ СПИСАНИЯ ИЛИ ПРОСТО ДА ИМИТИРА МАСАТА ОКОЛО СЕБЕ СИ!?!

 КОЙ ИМА ДЪРЗОСТТА ДА ОСТАНЕ САМ СЪС СЕБЕ СИ,ДАЛЕЧ ОТ РЕКЛАМНАТА КАКАФОНИЯ НА МЕДИИТЕ!?! 

КОЙ ИМА ДОСТАТЪЧНОТО САМОУВАЖЕНИЕ ДА ПРИЗНАЕ ОТКРИТО,ЧЕ НЕ Е ПРАВ И ГРЕШИ!?! 
КОЙ ИМА ДОСТАТЪЧНОТО СМИРЕНИЕ ДА НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА СЛЯПО НА НИКОГО И НА НИЩО!?! 
КОЙ ИМА ДОСТАТЪЧНАТА СИЛА ДА ЖИВЕЕ БЕЗ ДА УПРАЖНЯВА НАСИЛИЕ/ДОРИ И ВЪРХУ СЕБЕ СИ/!?! 
КОЙ ИМА ДОСТАТЪЧНО СМЕЛОСТ ДА ПРИЗНАЕ,ЧЕ УМИРА ОТ СТРАХ,НО НЯМА ДА ПОЗВОЛИ НА ТОЗИ СТРАХ ДА УПРАВЛЯВА ЖИВОТА МУ!?! 

Откога живеем така? 
Има ли значение? 
ИМА ЗНАЧЕНИЕ САМО ДОКОГА! 

P.S.Питам се някой друг/друга задавал ли си е някога такива въпросчета? Ако ви се случвало пишете ми!

Колкото и парадоксално да е - именно хората, които са на "дъното ", според обществото, а това са наркоманите, отхвърлените, неудачниците, са тези, които често си задават подобни въпроси. Именно тези, които са дръзнали да не живеят според общоприетите ценности, защото съзнават че това всъщност не са никакви ценности, са хората търсещи по-различен свят . Да отстояваш по-различно мнение е една почти със сигурност загубена битка. Човек се чувства страшно самотен в нея. и не знам дали си залужава усилието. Хората сме социални същества, как да намерим себеподобни, ако тръгнем да търсим своята истина. Готови ли сме да си платим цената, рискувайки другите да ни отхвърлят ?

"Да отстояваш по-различно мнение е една почти със сигурност загубена битка.Човек се чувства страшно самотен в нея. и не знам дали си залужава усилието."

Въобще не искам да кажа,че трябва да се живее самотно и изолирано....но мисля,че ако човек няма куража да остава сам/без "подкрепата " на социума/ никога няма да се докосне до мистерията на живота.

...Загубена битка...

Слушай!Хайде,ей така,наужким,както когато бяхме деца да си пофантазираме една игра,в която тази битка може да се спечели!
Дори и да не сме засега готови да плащаме разни "цени",готови ли сме поне да си помечтаем,а?

Не мога да се съглася с анонимния коментар - ако да отстояваш различно мнение се приема за загубена битка - тогава значи то изобщо не е отстоявано - просто е било поредна поза за привличане на внимание.
"как да намерим себеподобни, ако тръгнем да търсим своята истина" - ами единствено в търсенето не само на себе си, не само на истината за себе си, по принцип в търсенето, могат да се намерят себеподобни.
И все пак не е ли по-важно какъв си ти и как мислиш ти за себе си, какво виждаш ти, как чувстваш ти..
Много хубав и интересен постинг.
Поздравления.

..себеподобни означава от един и същ биологичен вид,а не еднакви - като малоумници.

martito,е да,звучи хубаво,нали?
Аз съм смелчагата,който разбира и обогатява себе си,зная цената си и отстоявам мнението си.Само че анонимния е прав донякъде.Когато се изправиш като че ли пред целия свят разбираш,че е невъзможно и побягваш,изпълнен с долен и низък животински страх.Защото друг начин няма.Бягаме.И наркоманите бягат.А после някой те побутва и ти казва,че ако не си купиш най-новия лосион против пъпки никой никога няма да те обича истински.

Собствените грешки,собствения път - те са важни,да!Защото децата правят едно и също - да играят компютърни игри.Защо искат едно и също - ново колело.Защото за другото не им и хрумва,не знаят за него.Всичко е много добре скрито и покрито.И те израстват такива.

Интересен пост. Усмивки! (:

Нема начин да нема друг начин!

"- Защо жабата не може да лети?
- Защото няма достатъчно фантазия да си се представи в полет!"

:))))))))))))

здравейте, аз съм в този блог отскоро. докато четях поста Ви, не ми се вярваше, че е възможно! някой да е написал моя живот и моите въпроси така точно, сякаш съм ги писала аз! така се изумих, че не зная какво повече да кажа. поздравявам Ви!

Не,мила,бъркаш нещо!
Това са си моят живот,моите въпроси,така както съм ги написал аз!

Не мога да повярвам,че някой друг е написал горното!!!/приятно съм изненадан/.

Прочетох някои от постингите ти.Виждам,че се чувстваш неразбрана и поради това - сама!Ах,колко ми е познато усещането!
Но отговори ми честно,готова ли си да замениш своите неразбираеми за другите прозрения за други,по-модерни и подкрепени от гласа на мнозинството,чужди истини?

не, не съм готова, аз точно оттам избягах... и сега ми трябва малко време да се възстановя емоционално.

Е, и новите истини към които се присъедини всеки, пак няма да са съвсем абсолютно нови. А и бива да се огледаме дали сами се присъединяваме към тях, или няяякой пак леееко ни е побутнал натам.

Забележката се приема.
:))))))))))))

аз нямам нищо против побутването, НО само ако е от приятелска ръка! а иначе държа да избирам сама пътя си и истините си, за да знам, че това си е моят избор!
и извор!

а на въпроса -
всеки , който уважава /обича/ себе си ,
и е готов да плати цената да бъде себе си ...