Отдавна са догорели погребалните ви клади,скъпи мои стари приятели!
Отдавна вече дъждове и ветрове са заличили стъпките ви на тая Земя...Отдавна вече само имената ви остават единствени свидетелства за това,че сте се раждали някога тук.

Уж ви няма вече,а някак си ви усещам около себе си...
Като живи духове...
Сякаш слизате от прашните книжни рафтове и се пропивате в полумрака на библиотеката ми като ароматен дим от благовонни пръчици...

Хей,Сократе,тебе не те ли отровиха преди хилядолетия?Как така и сега шепнеш в ухото ми!?!?
   
А ти,Гаутама Буда,бърбориш си ли,бърбориш,нехаещ дали някой те разбира или не!
   
Ето го и Ницше - шиба коня си с камшика на "великото презрение" устремен в галоп към 
своя залез - Свръхчовека.
   
Лао Дзъ както винаги си говори нещо и нищо не му се разбира.
   
От време на време дон Хуан и воините му ме стрелват с блестящи очи през "завесата  от мъгла" от други,невъобразими светове.
   
Иисус от Назарет винаги е наоколо,но той рядко говори.Постоянно ми се усмихва окуражително,прегръща ме през раменете братски и ме моли да не забравям,че и Аз и Отца ми сме едно...
   
Дънов пък не спира да ми повтаря да не се депресирам от това,че съм все още пълзяща гъсеница - та нали гъсеницата,като узрее,се превръща неминуемо в прекрасна летяща пеперуда!
   
Свети Франциск от Асизи предпочита да си говори с дърветата и птичките през балкона ми.Той пък не настоява никой да го обича,а сам се стреми да обича всички и всичко...
   
Хазрат Хан и Кабир все се състезават в нещо...и все завършват наравно.
   
Гъркът Зорбас пак е "задушил" някаква отчаяна и грозновата застаряваща вдовичка и се опитва да й върне вярата в себе си,в красотата,любовта и Великата радост на Живота.

Дон Кихот твърди,че някогашните "ветрени мелници" днес са се видоизменили в луксозни лимузини,маркови облекла и внушителни финансови институции,а любимата му,Дулсинея,сама се е отказала от романтичното си величие,за да си поиграе на вятърничава,дългокрака,цицореста и празноглава фолкпевица...

Хамлет все се двоуми...Да бъде ли,да не бъде ли...Понякога му се иска,ама не му стиска.Друг път му стиска,ама пък не му се иска.

Ромео и Жулиета се гледат влюбено и постоянно се самоубиват,за да не продължават живота си убивайки Любовта....

Ошо ме гледа с топлите си очи и глади брадата си.Той толкова дълго ми е говорил,а сега мълчи!Защо ли?...Струва ми се,че вече ме приканва да помълчим заедно и ме очаква в царството на вътрешната тишина...

Кришна все си тананика весело и не спира да ме кани на танц.

 

Майка Тереза се разхожда между леглата на тежко болни и умиращи и сменя лекарствата им с молитви...

 

В една пещера в подножието на Фуджияма легендарният майстор на острието Миямото Мусаши,отдавна заменил стоманения си меч с дървен,съчинява поезия и рисува потопен в съзерцание на изгряващото слънце.

 

*******************************************************************************************



Защо ли се чувствам толкова добре сред вас,скъпи мои "мъртви" приятели?Защо ли ви чувствам по-живи от живите!?!

Дали защото с вас мога да разговарям свободно за нещата,които за почти всички живи приятели около мен са "глупости",развинтени фантазии,сънища на "болни мозъци"...Никой от тях не вярва,че човекът може да лети...Даже се опитват,за мое добро разбира се,да убият тази вяра и у мен...

...Дали наистина съм полудял отказвайки да приема,че живота е само "ядене,пиене и ... - тия три неща"?

Обвинявали са ме,че разговарям с вас,мъртвите,защото нямам куража да говоря открито с живите.Опасявам се ,че има известна доза истина в такова едно твърдение,и си го отбелязвам като своя грешка за оправяне.Но все пак съгласете се,че такива разговори с живите,чието мнозинство употребява мисълта и мисленето почти само за разчитане на готварски рецепти,указания за употреба на домакинска техника и счетоводни сметки(да не говорим за онези,за които “размисъл” е само непозната дума от речника),са често трудно,неприятно,себеувреждащо(в междуличностен аспект)и в много случаи безмислено занимание...

 

Имам достатъчно близки живи приятели,които обичам и уважавам като хора,но просто ми става безумно скучно да водя с години едни и същи разговори:в кое заведение да хапнем,кога да се напием,как да изкараме още пари,как да разнообразим скучния семеен секс и въобще сивото си ежедневие...

 

Егати,колко ми е досадно вече всичко това!

 

...Поредната нова кола,поредната любовница(или любовник),поредната кръчма,поредният по-хубав хотел за уикенда,поредната най-качествена пиячка,поредните дребнави междучовешки дрязги,поредното повишение на цените,поредната болежка(ставаме на години вече),поредната нова вещ(в и без това задръстените ни от ненужни такива жилища),поредното неразбиране между поколенията(разбира се,ние всичко разбираме,ама другите даже не се и опитват,та чак напук ни правят).......и така до безкрай....или по скоро пак отначало....

 

Предпочитам да разговарям с вас,
мои мъртви приятели,
...а през останалото време
ми е най-приятно да мълча!

   
 

MY FRIEND OF MISERY 

You just stood there screaming
fearing no one was listening to you
they say the empty can rattles the most
the sound of your own voice must sooth you
hearing only what you want to hear
and knowing only what you"ve heard
you, you"re smothered in tragedy
and you"re out to save the world

misery
you insist that the weight of the world
should be on your shoulders
misery
there"s much more to life than what you see
my friend of misery

you still stood there screaming
no one caring about these words you tell
my friend before your voice is gone
one man"s fun is another"s hell
these times are said to try men"s souls
but something"s wrong with all you see
you, you"ll take it on all yourself
remember, misery loves company

misery
you insist that the weight of the world
should be on your shoulders
misery
there"s much more to life than what you see
my friend of misery

you just stood there screaming
my friend of misery

а може и в мълчанието ти някой да чуе...който има уши да чува тишината...

а песента е страхотна, тъкмо исках да разбера откъде е оня цитат:

hearing only what you wanna hear
and knowing only what you've heard...

Даааа... Мълчанието е злато... Но понякога е по-добре да си беден:)
А и не се знае докато мълчим дали няма някой друг жив наоколо, който мълчи по същите причини...:)
А човек с човек се среща, за да сподели за своите мъртви приятели и да му разкажат за други такива:)
Усмихни се - светът е малък!

Много са тези,които мълчат пред другите,но какво да кажем за тези,които мълчат и пред себе си!?!

:)))))))))))))))))

За тези, които мълчат пред себе си ли? - хммм, животът е изобретателен - намира си своите начини да ги 'разприказва':))

А така!!!
:)))))))))))))))))))))))))

:))))))))))))
Да прилагаме, да прилагаме, да прилагаме...

Ако знаеш само , колко добре те разбирам.Аз също предпочитам да оставам насаме със себе си отколкото да търся компанията на хора , които приказват празни приказки .Губят ми ценно време и ме натоварват .Що се отнася до ,имената , които ти споменаваш , няма как да не търсим тяхната компания , та те са имали какво да ни кажат и не случайно са оставили следа след себе си!Поздрав!

Дреха във черно е цветът на ученика...
символ на траур за изгубеното знание...
А черното попива всеки цветен лъч без колебание,
за да избухне в бяла светлина Мистикът...

Във черно съм сега,от вас не крия,
и всичко,що дадете,ще попия...
а вам,сега решавам сам,
каквото имам,всичкото ще дам...