Видимият за нас свят е като голям универсален магазин.Макар и да е доста ограничен(според  вселенските мащаби),за нас на практика изглежда безкраен...Пълен е със всякакви "артикули".Като започнеш от тези,които подминаваш без дори да ги забележиш,и стигнеш до онези "ценните",при които отделяш часове всеки ден отново и отново да ги разглеждаш и да им се наслаждаваш.
Такива сме и ние,хората,един за друг...артикули в универсален магазин...Всеки по своему ценен,със собствена история и бъдеще...
А ти като "клиент" се стъписваш пред безкрайното разнообразие(ако си позволиш да го забележиш,разбира се) и се замайваш в объркване...И също както в магазин,има толкова много атрактивни "опаковки" с неизвестно като качество и количество съдържание.Има и от другите - посивели от прах,ожулени от премествания насам натам,неугледни,без търговски вид...и също с неизвестно съдържание...
Всички си имат етикети...Някои са големи,шарени,с хипнотично привлекателни послания към клиента - "Най-доброто за теб","Това,от което се нуждаеш","Вашето решение за цял живот"...Трудно е да се въздържиш да не си ги купиш,ама като се замислиш,кофите ти за боклук са пълни основно с такива рекламни шедьоври...
Етикетите другаде са оставени празни - клиентът може сам да си ги надпише...Любопитно и абсурдно(като за в магазин),на някои етикети пише - "Не пипай!","Отровно!","Отварянето убива!",но се намират клиенти,които баш тия кутии търсят.
Абе,свят всякакъв...

А ти се мотаеш между рафтовете,разглеждаш чуждите стоки,преподреждаш и пренадписваш етикетите на своите...и както в обикновен универсален магазин,не можеш да овладееш объркването си от толкова много въпроси...и неизвестни.
Какво въобще ми е нужно оттук,какво наистина ще ми свърши работа,мога ли да си го позволя,как ще отива на домашната ми обстановка,ще върви ли с цвета на очите ми,"менте" ли е,има ли вътре това, което пише отвън на етикета...

По-лесно е,когато точно знаеш какво търсиш,но "по-лесно" не означава "лесно"...

Ха,със здраве!

Днеска отивам до "МЕТРО"...



P.S.Не мога да не споделя едно интересно наблюдение:много от "стоките" сами не знаят какво се крие зад етикетите и в опаковките им...Тези,които осъзнават този факт,често оставят етикета си празен..."Празен" (или променящ автоматично текста си според клиента) е и етикетът на кутиите,в които има от всичко...

да, стоки много и етикети много-даже по няколко различни за всяка стока, та клиентът да реши кой му харесва най-много и да си избере какъв етикет да сложи на съответната стока. друг е въпроса дали етикетът, който ще избере, съответства на съдържанието в кутията, или само клиентът така си мисли. изборът понякога е трудно нещо, особено ако избиращият не различава между какво избира-тогава е най-трудното. ако успее да различи, става сравнително по-лесно. е, прав е авторът на този постинг, че по-лесно не означава лесно.
аз наскоро оставих моя етикет празен, за да може всеки да избира какво да вижда в кутията. понеже се удивих как хората имаме различни очи, хем сме създадени по един образ. та си викам-нека да ми е празен етикета, най-добре така. един бял лист имам вместо етикет. под листа се крие определено съдържание, но нарочно го оставих скрито-дето казвам, всеки да си избере какво вижда там. а на белия етикет обикновено могат да се видят много, много разнообразни неща. както казва един приятел-въпрос на избор. и на самоконтрол. а аз бих добавила: въпрос на очи. без очи сме за наникъде :)
но е право също и това, че най-напред е нужно самата "стока" да е наясно какво се крие зад етикета и в опаковката й.:) това е първото и най-важно условие...за излизането от мъглата...щото в мъглата не се вижда нито "стоката" каква е, нито пък етикета...и така могат да станат големи грешки и обърквания :)

а, и аз днес ще пазарувам. ще търся подарък за едно детенце, което е приятел на дъщеря ми и има рожден ден днес.
хайде приятно пазаруване! и успешно!

Интересно сравнение! :)
Психологически погледнато сигурно е съвсем уместно, но "вселенски погледнато" видимото за нас е не просто доста ограничено, а далеч повече - невъобразимо над-съдържателно, че и повече. Етикетите на такива "стоки", предполагам, са отвъд възможностите ни да ги разчетем. А дори и да можем някога, за проумяването на една буква от тях, би ни отнело столетия.
Хубавото е, че ценово не сме притиснати. Вселената се е погрижила да ни остави място за размисъл. :) В този ред, ако ми позволите, rinsewind, около точките и запетайките е добре да има поне малко празно място, с цел читателя да го съзре, спре и осмисли... ако има нуждата от последните. ;-)
Поздрави.

скоро се шегувахме с приятели , че има неща , за които няма срок на годност , инструкции за ползване и гаранционни карти ...

Любов с изтекъл срок...

Срокът на истинската любов никога не изтича...
Тя само се видоизменя,понякога така неузнаваемо,че търсещия не може да я разпознае...и остава с впечатлението,че Тя вече не съществува...

Началото и края са категории за обикновените хора , такива като мен ...

Приятелска ръка
познах какво е-и ще кажа:
приятелството е вълшебство
от далечен свят
за мен е нещо ценно
и прави ме богата-
богата със мечти,
богата с топлина...
и с чувства добри...
и с чистота...
Приятелството е тъй скъпо
за моята душа
и сърцето ми изпълва
с Небесна Светлина...
с незаменима радост,
с чудна благодат...
Приятелството е вълшебство
от моя свят...

и каза: "Цената е според колко го искаш. Ти колко даваш?"