За първи път в живота си
препънах се и паднах.
Въртях се по земята
във опити да се изправя,
ала спасителна ръка ме хвана
и ме изправи за яката...

И паднах пак...
И пак отново ме вдигна нечия ръка.
И пак,и пак,и пак отново
ме вдига някой на крака...

Досадно става ми и пак ще падна,
стаен ще дебна таз спасителна ръка.
Протегне ли се пак да ми помогне,
поне до лакът ще я отсека!

Спасителю,това е благодарност,
единствена що мога да ти дам
за помощта ти,поради която,
 ...да се изправям 
                   и до днес 
                            не мога сам...





Смешно,нали?
Една шега с "прекалените" помощници...и предупреждение...

:)))))))))))))))))))

Вървиш си по утъпканите пътища ,
а моя път се вие все нагоре....
Във стъмното намирам тръпка ,
а ти я търсиш в тихото на двора !

П.П. На прима виста трудно се забелязва връзката , но я има . Описал си сякаш моето партньорство в твоите редове , а с моите четири реда , аз ти го разказах .

Такива спасители обикновено работят на ешафода , пускат гилотината .

а аз мисля, че спасителите не са лошо нещо, но могат да станат, ако бъдат възприемани неправомерно от спасяваните, или пък сами себе си да възприемат неправомерно.
аз не бих отрязала ръката. но бих се опитала да се изправя сама. това и правя, всъщност.
интересното е, че за пореден път "невъзможното" се оказва по-възможно от "възможното"
поздрави.

Даването почти винаги си е едно голямо вземане...понякога на самия живот на вземащия...

Във ниското,във "тихото на двора"
се крие делнично великолепие...
...за който позволи си да го забележи...
Лозата стара знае много приказки
от дъждовете и от зимни скрежи...

Небето,дето неизменно се изменя
над тебе като в телевизор,
във кладенеца тихо се оглежда,
разресвайки коси от звездни низи...

Попиташ ли ме за щурците ще ти отговоря,
че няма по-оригинална песен,
която да зове духа за полет,
макар отдавна вече да е есен...

Високото високо е,така е...
ала какво те ползва в самолет стотонен,
от цялото вълшебство на живота си
да виждаш само циферблата електронен...

"Висшата добродетел е като водата. Тя допринася полза на всички неща, без да се бори с тях. Тя се стреми към ниските места, които хората презират".
Лао Дзъ (VІ в. пр. Хр.)
...за високото само съм чувала, че убива като падаш ...