*******
1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн.
2. Бе усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а щом порасна, изучи занаята на автомонтьор.
3. Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от другите животи, които бе изживял. Помнеше тези знания и затуй стана мъдър и силен, та другите съгледаха силата му и дойдоха при него за съвет.
4. Учителят вярваше, че притежава мощта да помогне на себе си и на всички хора, така и стана, другите съзряха неговата сила и дойдоха при него да ги изцели от всичките им страдания и от безбройните им болежки.
5. Учителят бе убеден - всеки трябва да се мисли за Син Божи, - така и стана, във всички сервизи и гаражи, където работеше, започнаха да се стичат, да прииждат хората, които търсеха неговите знания и искаха да усетят допира на ръката му, а улиците отвън се задръстиха от онези, които копнееха сянката му поне да падне връз тях и да промени живота им.
6. Заради тълпите притежателите на автосервизите и главните майстори помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, понеже навалицата беше толкова голяма, че нито той, нито другите монтьори имаха къде да поправят колите.
7. И пое той по широкия свят, и хората, тръгнали подире му, захванаха да му викат Месия и чудодеец, и в каквото вярваха, се сбъдна.
8. И буря да се извиеше, говореше ли той, върху главите на насъбралите се не падаше нито капчица дъжд; и последният човек сред множеството чуваше словата му точно тъй ясно, както първият, ако ще и да трещяха гръмотевици и светкавици. А той винаги им приказваше в притчи.
9. И рече им: "У всекиго от нас се крие силата да е здрав или недъгав, богат или сиромах, свободен или роб. Ние, никой друг, сме господари на съдбата си."
10. И рече му един мелничар: "Лесно ти е на теб. Учителю, да го кажеш, ти си направляван свише, а ние не; не си принуден да превиваш гръб като нас. Всеки на този свят трябва да си вади хляба с пот на челото."
11. И Учителят му отвърна: "Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристална река.
12. Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и стари, бедни и богати, добри и лоши; течението следва своя път, не признава друго освен собствения си кристален Аз.
13. Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по дъното на реката; това се превърнало в техен начин на живот, още от рождение те знаели само едно - да се съпротивляват на течението.
14. Ала най-накрая един измежду тях рекъл: "Уморих се да се държа вкопчен. Не го виждам с очите си, но съм убеден: течението знае накъде отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се вкопчил, ще умра от скука"
15. Другите му се изсмели в лицето и рекли: "Голям глупак си! Оставиш ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скука!"
16. Онзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака.
17. Но се минало време, онзи пак отказал да се държи, та течението го отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без никъде да го одраска или нарани.
18. А онези там долу, на дъното, за които той вече бил чужденец, се провикнали: "Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, дошъл е да ни спаси!"
19. А онзи, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: "Аз съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение"
20. Другите обаче си знаели своето: "Ето го Спасителя!" И все така се държали за скалите, а когато вдигнали отново очи, онзи вече го нямало и те си останали сам-сами да измислят легенди за своя Спасител."
21. И щом видя, че от ден на ден хората около него стават все повече, че се стичат и се тълпят, щом видя, че го молят все по-неуморно да ги изцели, да ги нахрани с чудодейството си, да учи вместо тях и да живее живота им, той се усамоти на един хълм и там се замоли.
22. И си рече наум: "Безконечен Лъчезарен Аз, ако такава е волята твоя, искам тази чаша ме подмине, спести ми туй непосилно бреме. Не мога да живея живота на другиго, а десет хиляди ме молят със сълзи на очи да им даря живот. Не биваше да позволявам всичко това да се случи. Ако такава е волята твоя, нека се върна при автомобилите и инструментите, нека живея като всички простосмъртни"
23. И както седеше на хълма, чу глас - нито мъжки, ни женски, нито висок, ни нисък, благ-преблаг. И рече му гласът: "Ще бъде не моята, а твоята воля. Понеже каквато е твоята воля, такава е и моята спрямо теб. Върви си по пътя като всички простосмъртни и бъди честит на тази земя!"
24. И щом чу това, Учителят благодари и доволен, слезе от хълма, тананикайки си песен, каквато си тананикат монтьорите. И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети, щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях, и да ги храни до премала с прозренията си, и да ги теши с чудодействата си, той се усмихна на множеството и рече: "Напускам."
25. 3а миг множеството примря от почуда.
26. И рече му той: "Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва, най-силното му желание е да помага на страдащото човечество, и Господ го насочи що да стори, трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?"
27. Разбира се. Учителю! - извика множеството, - Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада, щом така му е заръчал Господ!"
28. "Независимо какви са тези мъки, колко тежка е тази задача?"
29. "Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото, да бъдеш разпнат и изгорен на клада, щом такава е волята Божия!" - отвърна тълпата.
30. "А какво ще сторите - обърна се към нея Учителят, - ако Господ ви рече право в очите: "ЗАПОВЯДВАМ ВИ ДА СТЕ ЧЕСТИТИ ДО СЕТНИЯ СИ ДЪХ НА ТОЗИ СВЯТ!", какво ще сторите тогава?"
31. Множеството мълчеше, над хълмовете и долчините, където стоеше, не се чу нито един глас, ни един-единствен звук.
32. И Учителят рече сред тишината: "По пътя на нашето щастие ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот. Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя, за да следвате който път намерите за добре"
33. И пое нататък през тълпите, остави ги, за да се върне в делничиия свят на хората и машините.
аз се удивлявам как илюзиите се оказват истини, и обратното също...
а в една песен, която тази сутрин открих, се казваше
" you miner for truth and delusion...shine on you...
и завършваше с "diamond".
между другото, наскоро препрочетох тези "илюзии" и се канех да ги сложа в блога си, защото така добре отразяват живота и душата ми.
но някой ме е изпреварил. така че ще влизам тук да ги чета, когато имам нужда:))))))))))))))))))))))
сърдечен поздрав!
Още по-добре!
Тия текстове са прекрасно синтезирани от Ричард Бах и ефектът им при четене невъобразимо надхвърля значението на думите им...
Сложи ги!
Бих искал повече хора да ги прочетат и да усетят магията....а тебе те четат,както виждам,доста повече хора.
Навярно съм по-неразбираем за повечето,но нямям намерение да съчинявам "рекламни" текстове...
Преди време ми беше мъчно,че не мога да привлека по-голямо внимание...Даже в предишен блог,под друго име,нарочно се пробвах да пиша за "злободневните" теми от живота - политика,секс,пари,любоф(нарочно я пиша с "ф",за да се различава от "несапунената" такава),цени на тока и др...Направо ме съсипваха от коментари,които обаче ми беше адски скучно да чета.
В интерес на истината ми беше адски скучно да чета и собствените си постинги...
страхотен си, човеко!
много си точен.
ще ги сложа аз!
отдавна го мислех, но се боях да не "обидя" някого.
глупаво ми се вижда сега, ама тогава бях...под стрес :)))))))))))))))))))))))))
ще ми дадеш ли другия си адрес, много бих искала да "те проверя" и там:)))))))))))))))))))))))))
е, аз в моя блог не очаквах да получа внимание...
а ти знаеш, че хубавите неща не се котират много на земята. може би затова си неразбираем за повечето.
от мен поздрав, Приятелю!
Като повечето неща от миналото си...
Поздрав!
това е нещо хубаво, което намерих, макар че качеството на изпълнението не е много добро. обаче този е единственият валиден линк, другите не излизат. а в блога ми успявам да качвам и невалидните адреси-не знам как става.
така че ще кача и там същото, но с добро качество!
Благодаря, магЕснико, че ми припомни тези редове и истини.
