Научени сме да приемаме за даденост твърдението,че когато човек има винаги всичко,което му е нужно(и което желае) и нищо не му липсва,той е щастлив. ...Така безкрайно се борим да придобием още и още,все нещо мъничко или по-голямо не ни достига да сме щастливи... А истината е,че когато човек е щастлив,винаги има всичко,което му е необходимо...и нищо не му липсва! :))))))))))

помня едно такова време...
когато скачах на ластик със съседските момичета, и нямах нужда от нищо, защото в себе си имах всичко нужно...и бях щастлива, без необходимостта от външни фактори (хора или случвания) които да ме направят щастлива...
тогава, като вдигнех очи, виждах над себе си ангели, и те бяха деца,точно като мен, и те си играеха, и те бяха щастливи...безусловно :)
а с отдалечаването от този детски свят, и с отдалечаването от себе си...после наистина се налага да извървиш...
обратния път към... Себе си..
за да бъдеш отново...безусловно щастлив...както децата...
обаче в света на възрастните е възприето, и аз не знам защо, да се търси "обусловеното" щастие..
а те никога не го намират, и все се разочароват, от някого или от нещо...
чудех се защо не искам да пораствам...а то защо било :):):)):):

благодаря ти!

http://www.youtube.com/watch?v=TesWleWqiEY

то е изборът да се чувстваш щастлив, независимо от конкретните обстоятелства и притежанията. (като някои цигани, като някои влюбени, като някои мъдреци)

Развитието, порастването доста често ни е неприятно... Всички говорят за "доброто старо време"... Аз мисля, че е безмислено да се съжалява за нещо отминало, ние живеем сега!

За мен щастието не може да бъде условно или безусловно. Условията за мен са свързани единственно с отношенията ни с други хора. Останалото е въпрос на възприемане на действителността...

споре мен