Онази сутрин ти бе изгрева...
Когато очите си отворих да го посрещна,
вятърът на дъха ти прошепна „обичам те”...
Моето сърце избухна в пламъци
и полетя към безкрайното небе!

Онази вечер,на същия ден,ти стана залеза...
В ръцете на друг със тъмнината на нощта
ти спусна и отровата на ледените думи ”Всичко свърши!”
След този леден душ сърцето ми
се пръсна на парчета върху студената земя!

И болката отвори устата ми за клетва,
но разбитото,почти мъртво парченце плът
със сетни сили промълви:
Прости и!
Тя не знае какво върши!
Обичай я!
Благослови я,отмини я и прости!

Благодари за болката дори
     и пак отново,без гняв,със вяра,с нова любов
                              начисто с теб напред ще продължим!
  

Няма драма !
Няма прошка!
Тук съм
и си те обичам !)

Да ние ще продължим
загърбили суетата
на разгонените поетеси
и слабите ангели на поетите !

благодаря...за разбирането!