МЕЧТА ЗА ПОЛЕТ

На перваза на прозореца ми е кацнало птиче…
Толкова е красиво,нежно!Така хубаво цвърка!
Протягам ръка към него,а то,вместо да избяга,
доверчиво се сгушва в ръката ми
и лекичко кълве пръстите ми…
Ах!
Ако можеше този миг да продължи вечно!
Ала,уви!
Мигът отлита и птичето разтърсва криле за полет
за да продължи по Пътя си…
Сърце мое,как ще можеш да понесеш тази раздяла!?!?
Как можеш да спреш птичия полет?
Да уловиш и затвориш в клетка птицата?
…но няма да има и полет!!!
А няма ли полет,птицата престава да е птица…
По-добре целуни птичето за сбогом,сърце мое,
и го остави да лети на воля!
А ти се учи да летиш и се помоли тихичко,
когато птичето кацне пак, да можеш да полетиш
заедно с него в Безкрайното синьо!

Животът е птиче,сърце мое…
Животът ни е птица и полет….