Когато се събуждаш сутрин Слънчева,
денят се смее в твоите очи...
Когато се събуждаш сутрин Облачна,
тъй мрачно става и безспир вали...

Когато през живота крачиш Вярваща,
не може нищо Светлината да смути...
Когато се препъваш Безнадеждна,
дори звездите в мрак обгръщаш ти...

Когато се прибираш вечер Влюбена,
нощта е приказка за полет и мечти...
Когато се завръщаш Изоставена,
кошмари нощни виждаш само ти...

Безброй са имената Прилагателни,
калейдоскоп творят от светове и времена,
                    
...а ти,безименната Съществителна,
                                      си Господарката на всички Имена...

Когато се събуждам тихо Стоплена
Звезди във моите Oчи блестят
Дълбоко тлеят в мене Спомени
От дълъг и забравен Път

Когато Безпосочна лутам се
Сред хиляди пътеки във Нощта
Безпомощна в тъма изгубвам се
И Сляпа търся пътя към Деня

Когато със Криле отрязани
Се мъча да достигна Синева
Когато всичко в мен е смазано
На Прага лягам, пак сама

Когато във Звездите съм Угаснала
И Слънцето е скрито в самота
Една Мечта - в Нощта пораснала
Ме връща тихо у Дома...

....................................

Много хубаво е казано